Тази вечер ще ви подаря нещо.
Нещо като план програма. Колко е прекрасно, че можете да ме наблюдавате, без да ме докосвате:)

Не съм запален киноман – трескаво да държа в ръцете си всевъзможни гайдове и да следя най-новите филми, за да отида и да ги гледам. Кинопроцесът е дълъг, изтощителен физически и духовен маратон, в който са преплетени толкова много човешки взаимоотношения, че зрителят, който дава 6 лв. и си купува поредното билетче, не може и за момент да предположи за тресавището от перипетии, организации и радости, които стоят зад направата на един филм. Но това ме привлича. Да вземеш картината от въображението си и да я върнеш обратно в реалността на несъизмерима с нищо друго, освен със 100 % удовлетворение цена. Това е киното в мен – многобройни картини, цветове и движения, които трябва да подаря на хората с гайдовете в ръка заради себе си, красотата и онова, пред което се прекланям и в което вярвам като религия – въображението.   Има различни начини да прехвърлиш картината на въображението в реалността – можеш да я опишеш, да я разкажеш, нарисуваш, премълчиш, изфилософстваш, задраскаш... Но за себе си аз избрах размерите на киноекрана. Аксесоарът, който най-добре подхожда на моя духовен стил. И започнах – поредицата Aмаркорд, учебниците, малката камера - Sony 250 digital 8, киноучилището, грижливо събираните интервюта с всички продуценти, повярвали във възможността тук да се развива индустрията за забавления, каквато в Ел Ей и някои други места е киното.   Казаха ми за Джанфранко, че е тузар – жълто ламборгини, луксозни офиси, 20 филма за 4 години, готин шеф. Това щеше да е първата ми среща с кинопродуцент – вълнувах се и се наблюдавах как се вълнувам (винаги включвам по едно копче, в случай че се отвори възможност като тази да понапиша нещо). При условие че досега бях работила като редактор на детски издания, луксозно списание за .......... и списание за сватби, имах само един шанс Джанфранко бегло да си спомня за срещата ни – първото ми късометражно филмче със заглавие Нежно ексфолира всеки ден.   Джанфранко влетя в офиса – това е ритъмът на мениджърите от висок ранг. Свикнала съм – кратки изречения с думи в целта. Бързо ме прецени... в посока на това, че в ранния предиобед едва ли можеш да различиш някого като нещо друго освен еспресо. Бръщолевех му за опита си досега на английски, когато той ме попита – Did you make a movie? Това и чаках. Измъкнах малкото златисто дискче и току-що събудилият се лап-топ го пое жадно като бекон. Силно се вълнувах – моите 3 минути, отгледани с толкова любов, се въртяха на диска на един от най-успешните европейски продуценти, които познавам. You are very artistic! - заключи Джанфранко.   PLAY. От издателя на първото списание, реално (макар и частично) отразяващо филмовите процеси в България, приех тази оценка като поощрение.   Сега се храня с информацията от PLAY. Филмов дневник на Джанфранко, интервю с Гуидо де Анджелис и смазващата от удоволствие новина, и предчувствие за огромна по обем работа и посока за развитие - 40 хил. кв. м киностудио и воден киноцентър във Варна, продуцирани от ......................